Untitled Document

“И вселената създаде двете половини - една за доброто, бяла и искрена, и една за злото, черна и користна. Те двете образуваха цялото на нестабилната преди вселена. После се роди Меливалони и от добрата половина се отрони сълза, нежна и чиста. Щом докосна Меливалони от нея се роди богинята Алдари, сътворителка и пазителка на живота и доброто. Но равновесието изчезна и затова от черната половина се отрони друга капка, покварена и измамна, и се превърна в богът Хелик. Равновесието отново се зароди и живота почна да тече.”

неизвестен автор,
30 година след сътворението
“Легенда за сътворението”, библиотека на Свещения град, остров Дергон

“Времето тече, а лудостта на Тервал Телсен се увеличава. Сърцето му е обладано от дива страст да властва над цял Меливалони. Никой не знае от къде идва тя и никой не знае кога и кой може да го спре. Тервал подтиква всеки от свитата си да се бие безумно срещу всеки който не е на негова страна. Някогашните му съюзници сега са върли врагове - жени, деца, старци - за никого няма пощада. Няколкото все още запазили чистотата в сърцата си лордове, един от който съм и аз самият, основаха Лордовете на Честта - тринадесет от най добрите бойци на Тервал Телсен, откъснали се от жестокостта му и опълчили му се със здрав и бистър ум.
~*~*~*~*~*~
Алчността на людете разгневи боговете и те стовариха ужасно проклятие над главите ни, от което ни една магия не може да ни избави. Воините и на двете страни гинат, телта се превръщат в кръвожадни скелети, а душите в смъртоносни демони. Ужас залива народа, ала Тервал не чува писъците на децата и риданията на жените. Елфите и Вълчият народ се опитаха да сключат примирие за да опазят поколенията си, но вместо да се съгласи Телсен смаза малката войска която дойде с предложението за мир и върна главите им на един кон обратно. Все по страшни времена настъпват и никой не може да ги спре. Боговете са ни изоставили, а земите ни тънат в пепел, кръв и сълзи. Лордовете на Честта събират помощи за оцелелите, но ако това продължава, в цял Меливалони няма да остане и ярд площ годна да ражда плодове и да храни народа.”

Алдарон Пазителя, Лорд на Честта,
15 година от ВА,
Извадка от книга намерена сред пепелищата на Нетаграс

“Съществуват два свята: светът на хората - Геителдан и светът на елфите, драконите и вълчите хора - Таруен. От сътворението на света тези два свята са били едно, съществувал е само Меливалони. Но преди около сто години нещата се променили. Тъма и жажда за власт покварила сърцата човешки и избухнала Войната на Алчността. Много загинали тогава, боговете били ядосани и хвърлили проклятие над Меливалони - душите на мъртвите се превръщали в ужасяващи демони, а телата им в кръвожадни скелети. Ала мракът в сърцата на човеците бил по силен. Те не се спрели и все още жадували за власт над останалите раси и да стигнат величието на боговете. Това разгневило боговете и те създали Геителдан, свят в който отвели хората и заключили вратите му, а майката на живота, Алдари, родила драконите за да отърве молещите й се елфи и вълчи хора за спасение. И това наистина подействало. Огнените дракони унищожавали скелетите, а ледените демоните. След като работата на драконите била свършена и те се оттеглили и заспали, но Хелик създал Драконовата песен - красив скъпоценен камък, в чиито длбини се крие вълшебно заклинание, което само един дракон може да чуе, за да може злото да просъществува. Той вложила вътре сърцата на един леден и един огнен дракон, като направил двете половини на камъка синя и червена. Драконовата песен била единственият начин да се събудят отново драконите. Хелик направила така, че единствено човек от Геителдан да може да я открие. След което някогашният Меливалони бил прекръстен на Таруен.”

Илен Верт, История на вековете,
139 - 213 година след ВА,
библиотеката на Контавия